Кометите образуват своеобразна група от малките тела в Слънчевата система. Преди всичко те са малки само по маса, като напр. опашката на по-големите комети превъзхожадат по обем Слънцето, въпреки че масата на такава една опашка е не-повече от няколко хиляди тона.  Практически цялата маса на кометата е съсредоточена в нейното ядро, имащо видими размери не по-големи от астероид и изградено главно от замръзнали газове и лед. Движението на кометите по силно изтеглените им орбити добре се обяснява с хипотезата на Я.Оорт, съгласно която тези тела са концентрирани в периферията на Слънчевата система и образуват огромен облак с диаметър 200 000 а.е. обкръжаващ Слънцето. Този обект е наречен в чест на учения, като облак на Оорт, откъдето кометите поради различни взаимни и звездни влияния се отправят към Слънцето. Въпреки това, преобладаващата част от тях са с орбити, чиито апогей остава далеч от нашата звезда и само малка част от тях се превръщат в краткопериодични. Най-известната краткопериодична комета, разбира се е Халеевата, известна от 466 г пр. н.е. и с периодичност 77 г. В резултат на разпадането на кометните ядра се образуват метеоритните рояци, които предизвикват на Земята явления от типа "дъжд от падащи звезди".