сряда, 10 февруари 2010 г.
Етикети : Етикети : Слънчева система, раждането, системата днес, планетите в нея, астероиди, комети, Земята,
По своите характеристики планетите се делят на две групи - планети от земната група и планети-гиганти. В първата група освен Земята влизат Меркурий, Венера и Марс, а във втората - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Астероидите и метеорните тела, както и Плутон, не са членове на тези групи. Диаметрите на планетите от земната група са от порядъка на 10 000 км. Планетите-гиганти са десетки пъти по-големи по размери от тях. Масите на планетите от двете групи също силно се различават - планетите-гиганти са десетки и стотици пъти по-масивни от планетите от земната група.
Средната плътност на планетите-гиганти е близка до плътността на водата (плътността на Уран е най-голяма и достига малко над 1,5 g/cm3), докато планетите от земната група имат няколко пъти по-голяма плътност. Това говори за съществена разлика и в химичния състав. Планетите-гиганти се състоят предимно от леки елементи - водород и хелий.
Всички планети-гиганти имат пръстени, като най-силно впечатление прави този на Сатурн. Сред планетите от земната група няма нито една с пръстен. Докато планетите от земната група или въобще нямат, или имат най-много два спътника, то планетите-гиганти имат по повече от 10 спътника.
Двете групи се различават и по периоди на околоосно въртене. Докато периодът на планетите от земната група е не по-малък от едно денонощие, то планетите-гиганти се въртят с период около 10 часа (изключение е Нептун, чийто период е 16 часа). Орбитите на планетите лежат приблизително в една равнина, която почти съвпада с равнината на еклиптиката и с равнината на слънчевия екватор. Изключение прави орбитата на Плутон, която е наклонена на ъгъл 17о към еклиптиката. Освен това тя е най-сплесната от всички и понякога Плутон за известно време се оказва по-близо до Слънцето от Нептун.
Всички планети обикалят около Слънцето в една и съща посока. Гледано от Земята, тяхното движение е от запад на изток. Те се въртят около осите си в същата посока, с изключение на Венера и Уран, чиято посока на въртене е обратна. В същата посока около планетите обикалят и спътниците им (изключение правят някои от спътниците на Юпитер, Сатурн и Нептун).
Характеристиките на планетите - маса, размери, разстояние от Слънцето, период на околоосно въртене, наклон на оста спрямо равнината на орбитата - в значителна степен определят физичните условия на повърхността им. Например размерите на масата на планетата определят силата на тежестта на повърхността й, от която зависи дали дадена планета може да удържи около себе си атмосфера. Молекулите със скорост, по-голяма от параболичната, напускат планетата. В резултат малките планети и мнозинството спътници нямат никакви атмосфери. По-масивните планети имат атмосфера, но тя е разредена. Например на повърхността на Марс силата на тежестта е по-малка в сравнение с тази на Земята, затова атмосферата му е по-разредена. При планетите-гиганти силата на тежестта е голяма, атмосферите им са плътни и съдържат молекулен водород, практически отсъстващ в атмосферата на най-близките до Слънцето 4 планети. Плътността на атмосферата и химичният й състав определят степента на поглъщане на слънчевото лъчение, достигащо до нея. Температурата на повърхността на планетата зависи от разстоянието й до Слънцето и от наличието на атмосфера. Въртенето на планета, притежаваща атмосфера, способства за изравняване на температурите на дневното и нощното й полукълбо.
Освен планетите и техните спътници в Слънчевата система има множество тела със сравнително малки размери. Това са метеорните тела, астероидите и кометите.
0 коментара:
Публикуване на коментар